У дома >Имуноблог >Интересно > Имунотерапия при респираторни инфекции в детска възраст

Имунотерапия при респираторни инфекции в детска възраст

Началото на модерната имунотерапия датира от 1980 г. Основната ´ цел е да подкрепи естествените защитни сили на организма за ограничаване и ликвидиране на редица инфекциозни, алергични и хронични заболявания, вкл. туморни такива1

 

 

Клиничните наблюдения за спонтанна, частична регресия на тумори, както и регресия в отделни случаи при нерадикално отстранени тумори, са основание за интензивни проучвания за ролята на имунната система в защита от туморното заболяване и търсене на възможности за стимулирането ѝ. Научно е доказано, че различните тумори притежават туморно-свързани антигени и че наличието им в засегнатия организъм предизвиква ответни имунни реакции, чиято крайна цел е елиминирането на туморната клетка. Многообразието и сложността на процесите, протичащи в имунната система, както и разнообразните собствени механизми за защита на туморната клетка от имунната система, са сред основните фактори, които ограничават в известна степен приложението на имунотерапията при лечението на туморите.

Имунотерапията може да действа по начин, по който да: спре или забави растежа на раковите клетки; спре разпространението на раковите клетки в други части на тялото и подпомогне имунната система по-ефективно да разрушава туморните клетки. Съществуват различни типове на имунотерапия, включващи: моноклонални антитела, неспецифична имунотерапия, терапия чрез онколитични вируси, Т-клетъчна терапия и ваксини. Имунотерапията може да се използва в комплексното лечение на туморните заболявания както за лечение, така и за профилактика на рецидиви. Сред най-важните предпоставки за успеха от приложената имунотерапия са имунна компетентност на организма и максимално намалена туморна маса2.

Алергенната имунотерапия е метод, чрез който се повлиява специфичната имунна реакция на организма към даден алерген (чуждо за тялото вещество, водещо до свръхреактивност). Алергени са например полените при сенната хрема, някои лекарства при медикаментозната алергия, специфични храни при хранителната алергия и т.н. Чрез приложение на специфична алергенна ваксина, съдържаща установения алерген, се изменя реактивността на организма. Тя се представя на тялото в постепенно покачващи се дози, като процесът не е кратък и може да трае месеци и години. В един момент при определена доза на алергена се достига до т.нар. нечувствителност или толеранс на болния към даденото вещество. Това означава например, че болен с алергичен ринит при започване цъфтежа на пролетните дървета ще престане да страда от мъчителното сълзене, парене на очите, запушване на носа и т.н. Но ефектите не са само спрямо клиничните прояви. Установено е и намаляване на прогресията на конкретното алергично заболяване, третирано по този начин, както и възникването на нови алергии.

Механизмът на действие на имунотерапията е чрез намаляване основните клетки и медиатори на алергичното възпаление. Установява се спадане в болестните им пикове и цялостната хиперреактивност. Отчита се спадане в нивата на имуноглобулин Е, промяна в Т-клетъчния отговор, намаляване в количеството на еозинофили, базофили, мастоцити (основни клетки в този процес). Отчита се регулиране още на специфичните левкотриени и простагландини, като нивата им се адаптират като при здрав организъм3.

Имунотерапията е мощно оръжие и в ръцете на всеки инфекционист. За това говорят и непрекъснатите нови и нови имунологични продукти, които излизат на фармацевтичния пазар. Една част от тях са животоспасяващи, друга част се прилагат като адювантна терапия към основното лечение на дадено инфекциозно заболяване. За всяко едно приложение обаче има строги показания. Прилагането безразборно на имунотерапевтични средства, особено от групата на неспецифичните имуностимулатори, довежда до „модифициране“ на имунния отговор на конкретния индивид, което невинаги има благоприятни последици. Честото им приложение в детска възраст с цел подпомагане на организма в борбата с инфекции довежда до т.нар. „мързелива имунна система“, което пък от своя страна прави детския организъм неадаптивен към околната среда в даден момент4. Освен всичко при приложението на имунотерапевтични средства трябва да познаваме добре минали и придружаващи заболявания на пациента, тъй като наличието на автоимунно заболяване или пък определена неоплазия могат да бъдат абсолютно противопоказание за имунотерапия.

Имунотерапията, както всяко друго етиологично лечение, трябва да бъде прилагана при строги показания, за определено време, след задължителна консултация със специалист, за да бъде максимално ефективна и да не води до нежелани последствия5. Обичайно нормалният респираторен тракт поддържа имунен баланс, чрез който успява да противодейства на патогенните микроорганизми. Белият дроб притежава най-голямата епителна повърхност в постоянен контакт с външната среда, което е довело до развитието на сложна защитна система от вродени (неспецифични) и придобити (специфични) имунни механизми6.

Вродени имунни механизми са структурните особености на белия дроб; антимикробните молекули и фагоцитите (дендритни клетки, алвеоларни макрофаги и полиморфонуклеарни левкоцити). Те са натоварени най-вече с функцията за почистване на повърхността на дихателните пътища от чужди частици и елиминирането на бактериални патогени от алвеолите.

Придобитите имунни механизми са антигенно-специфични и включват клетъчно-медииран и антитяло-медииран имунен отговор, осъществявайки ефективна ерадикация на инфекциите, причинени от вирулентни инкапсулирани бактерии, вируси и вътреклетъчни патогени, оцеляващи в алвеоларните макрофаги6,7. Благодарение на защитните механизми, тежка и трудно лечима инфекция на ДП е рядкост при здрав човек. Някои специфични състояния обаче допринасят за нарушаване на баланса и за развитие на сериозни инфекции - ранна възраст (поради незрялост на имунната система), нeдoнoceнocт, генетично обусловени заболявания (напр. синдром на неподвижните цили, муковисцидоза), нeдoxpaнвaнe, вроден/придобит имунен дефицит, екзогенно чуждо тяло, кома, шок, вродени/придобити сърдечни пороци. В тези случаи е нужна намеса с цел подпомагане имунния отговор8.

За добър имунитет на децата на първо място са нужни разнообразен хранителен режим, пълноценен сън, редовни и умерени физически упражнения, хигиенни навици и здравословна околна среда9. Дори при максимално спазени препоръки за отглеждането на децата невинаги имунитетът е на задоволително ниво. Ето защо през последните години фармацевтичната индустрия продуцира все повече разнообразни комбинации от растителни екстракти, което предполага допълнителни проучвания и клинични наблюдения на този актуален дял в съвременната фармакотерапия.

Понякога фармацевтичните фирми залагат на комбинирани препарати, съдържащи няколко елемента с доказан имунопрофилактичен ефект. Например комбинация от бета глюкан, витамин С и цинк на пазара се намира като DEFENDYL®. Дефицита на витамин С се свързва с понижаване на фагоцитозата и антимикробната активност на макрофагите, а високите нива на витамин С се свързват с повишена продукция на антитела в периферните лимфоцити, повишен имунен отговор, понижена клетъчна смърт на Т-клетките и подобрена неутрофилна функция.

Антиоксидантните функции на витамин С протектират фагоцитозата. В повечето проучвания приема на витамин С, не намалява продължителността и тежестта на заболяването, ако е започнат с началото на симптомите. По-краткотрайна и лека настинка, обаче се наблюдава в случаите, когато витамин С е приеман преди началото на заболяването24,25.

За цинкът също има данни за неговата имуномодулаторна, антиоксидантна и противовъзпалителна активност. Метаанализ на 13 проучвания с 966 пациента показва, че поне 5-месечна суплементация на цинк води до намалена честота на ОРЗ в ставненние с плацебо (RR 0.64, 95% CI 0.47 дo 0.88) (26).

Бета глюканът се разпознава като чужд за организма и бързо активира както вродения, така и адаптивния имунитет. Наличието на активна форма на аскорбинова киселина заедно с бета глюкан, стимулира продукцията на интерферон, увеличава броя на имунните клетки и тяхната фагоцитарна активност, укрепва съдовата стена, стимулира синтезата на колаген и не позволява пенетрацията на патогена в тъканите10. Имуномодулиращият ефект на бета глюканите в DEFENDYL® се потвърждава от клинични изследвания. При клинично проучване в Словения 71% от проследяваните деца, приемали имуноглюкан, са били със значително намалена (над 50%) честота на инфекциите на дихателните пътища14,15. Друго проучване при спортисти, приемали Дефендил имуноглюкан, установява повишена активност на NK клетките с намаляване на имуносупресията след интензивни физически упражнения16. Приемът на DEFENDYL® преди и след ваксинация повишава параметрите на неспецифичния имунитет и производството на антитела17.

Освен фитопрепарати има създадени синтетични медикаменти като инозин ацедобен димепранол, който е синтетично пуриново производно с антивирусна и противотуморна активност. Механизмът на действие включва: нормализиране на недостатъчния или нарушен клетъчно-медииран имунитет чрез предизвикване на тип Th1 отговор, чрез увеличаване на абсолютния брой на Т-лимфоцитите и иницииране на узряването и диференцирането им; модулиране на цитотоксичността на T-клетките и на NK-клетките; потенциране на химиотаксиса и фагоцитозата на неутрофилите, моноцитите и макрофагите; повишаване броя на IgG и комплемент-повърхностните маркери; усилване на ендогенната продукция на INFγ; повишаване нивата на IL-1, IL-2, IL-12; намаляване продукцията на IL-10, IL-4 и активиране на В-лимфоцитите и продукцията на имуноглобулини. Инозин ацедобен димепранол инхибира синтеза на вирусната РНК. Документираните странични ефекти са подобни при приложение на плацебо, което доказва безопасността на медикамента12. Всеки пациент си има неговото лекарство и ако родителят счита, че даден медикамент е неефективен, не бива да се подхожда с предубеждение към друг, а за това основна роля може да изиграе и лекуващият лекар13. Провеждането на имунна стимулация изисква от клинициста познание по клинична имунология, патогенеза на хроничния процес в бронхо-белодробната система, принципи на имунна стимулация и клиничен опит в провеждането на същата. Рецидивиращите респираторни инфекции са причина за значителна заболеваемост и нарушение на качеството на живот. Липсата на противовирусни препарати срещу голяма част от баналните вирусни инфекции прави необходимо използването на имуностимулатори. Нарастващата в световен мащаб антибиотична резистентност е друг аргумент в полза на имуномодулаторния подход към болестта. Имунната система може да бъде единственото ефективно „оръжие“ при попадане на мултирезистентни микроби в организма. Увреденият вроден имунитет при пациентите с хронични белодробни болести също налага използването на имуностимулатори в практиката. В бъдеще ще са необходими все по-добри превантивни и имунопрофилактични стратегии. Имуностимулаторите са допълнение към терапията, но не трябва да се приемат за панацея при всички респираторни заболявания.

Изберете правилния продукт за вас

Defendyl® не бива да се приема от болни с присадени органи. Болни, приемащи имунопотискащи лекарства, могат да вземат Defendyl® само след консултация с лекар.

Не превишавайте препоръчаните дневна доза. Хранителната добавка не замества балансираното и разнообразно хранене.