У дома >Имуноблог >Специализиран > Хигиената е едната страна на здравето, а другата е….?

Хигиената е едната страна на здравето, а другата е….?

През последното столетие броят на хората с алергия, включително астма, сенна хрема, екзема или атопичен дерматит, и алергии към различни храни, драстично нарасна. Това е особено характерно за развитите страни, тъй като проучвания показват, че през 1989 г. само 1 на 200 деца на тригодишна възраст има алергия към фъстъци, докато в средата на 90-те години този брой нараства почти четири пъти – 1 на 70 деца има алергия към фъстъци.

 

 

Контактът с чужди микроорганизми допринася в голяма степен за по-добър имунитет

През 1989 г. д-р Дейвид Страчан представя „хипотеза за хигиена“, която твърди, че по-ниската експозиция на деца на различни болестотворни агенти е причината за увеличаването на заболяванията, свързани с имунната система, и появата на алергии. Хипотезата на Страчан в голяма степен се опровергава от по-късни проучвания, тъй като се оказва, че експозицията на болестотворни агенти няма решаващо значение за имунната система, но експозицията на чужди микроорганизми в околната среда има. Греъм Рук мисли по подобен начин. Той преработи и актуализира хипотезата на Страчан и я нарече „хипотеза за старите приятели“. Рук твърди, че децата трябва да се излагат повече на въздействието на чужди микроорганизми, обитаващи околната среда, както и кожата, червата и дихателните пътища на другите хора. Контактът с подобни микроорганизми поддържа равновесието на имунната система и предотвратява прекомерната реакция на имунната система, когато това не е необходимо, и която иначе е най-честата причина за алергии. От решаващо значение е фактът, че като деца сме изложени на въздействието на множество различни микроорганизми, чрез което събирането на стимуланти, които организмът може да понася, се увеличава.

Важно е децата да се излагат на въздействието на различни микроорганизми по време на ранното им развитие, тоест по време на бременността, раждането и първите месеци след раждането. Проучвания показват, че деца, които имат по-малко разнообразна чревна микрофлора (това са микроорганизмите, които обитават определена област, в този случай червата), са изложени на по-голям риск от развитие на алергии в детството. Значението на микроорганизмите в околната среда за развитието на имунната система се доказва от проучвания, които потвърждават, че деца, които са прекарали първите си две или три години от живота във ферма (на село) или поне са имали по-чест контакт с такава околна среда, са с по-малък риск от развитие на алергии. Това се потвърждава и от едно проучване, което показва, че животът в среда с изобилие от зелени площи и обработваеми земи, в сравнение с градската среда, допринася за наличието на по-разнообразна микрофлора у дадено лице, което допълнително се свързва с по-нисък риск от развитие на алергии.


Важно е децата да се излагат на въздействието на различни микроорганизми по време на ранното им развитие, тоест по време на бременността, раждането и първите месеци след раждането.

Фактът, че контактът с множество микроорганизми играе важна роля за съзряването на имунната система, се потвърждава и от следното проучване. През периода 1998–2003 г. Бил Хеселмар заедно с колегите си от педиатричната клиника в Гьотеборг, Швеция, провеждат проучване, което проследява близо 200 деца и техните майки от бременността до навършването на тригодишна възраст. Три четвърти от децата, участващи в проучването, използват биберон поне до шестмесечна възраст. Родителите посочват, че почистват бибероните чрез измиване под течаща вода, потапяне във вряща вода или облизване, преди да върнат биберона на детето. Целта на проучването е да се установи дали използването на биберон само по себе си е свързано с по-висок риск от развитие на алергии и дали начинът на почистване влияе върху риска от развитие на алергия. Те установяват, че използването на биберон не е свързано с по-висок риск от развитие на алергии, докато начинът на почистване е важен от тази гледна точка. Рискът от развитие на алергии при деца, чиито родители почистват бибероните чрез потапяне във вряща вода е малко по-висок, докато рискът от развитие на атопичен дерматит и астма при деца, чиито родители само облизват бибероните, е значително по-нисък. 

Хигиената днес е много по-важна от преди

Днес много хора вярват, че сме обзети от прекалена мания за чистота и това също е свързано с увеличаването на броя на алергиите. Противно на обичайното схващане, проучванията показват, че увеличаването на алергиите не е свързано с по-високия стандарт на хигиена.

Микробиологични проучвания, които изучават ежедневните или седмичните навици за чистене, показват, че чистенето (включително с почистващи препарати с антибактериално действие) няма дълготраен ефект върху количеството на микроорганизмите в домовете. Следователно не е възможно да се създадат стерилни условия с чистене, тъй като в момента, в който отстраняваме микроорганизмите от дадена повърхност, върху нея попадат нови микроорганизми от праха, въздуха отвън или микроорганизми, които се разпространяват в помещението от хората или домашните любимци. Експозицията на множество микроорганизми, с които влизаме в контакт чрез околната среда или други хора, най-вече допринася за намаляването на риска от развитие на алергии. Поради това чрез почистването на помещенията и личната хигиена ние не оказваме голямо влияние върху съзряването на имунната система.

От друга страна, чистотата на помещенията и личната хигиена имат решаващо значение за ограничаването на разпространението на болестотворни агенти. Респираторните и стомашно-чревните вирусни инфекции не могат да се лекуват с антибиотици, затова в този случай хигиената има решаващо значение, тъй като можем да ограничим разпространението на инфекции чрез почистване на помещенията и лична хигиена. Проучвания, проведени в периода 1980–2001 г., показват, че поддържането на подходящо ниво на чистота на помещенията и лична хигиена може да намали вероятността от разпространение на болести с над 20%. Само миенето на ръцете намалява разпространението на стомашно-чревни инфекции и респираторни инфекции съответно с 31% и 21%.

Работата на имунната система може да се регулира с имуномодулатори

Както хигиената, така и контактът с различни микроорганизми са важни за нашето здраве. Поради по-високия стандарт на хигиена и промените в начина на живот, днес хората обикновено се сблъскват по-малко с различни микроорганизми в сравнение с миналото. Това важи особено за живеещите в градове. За да работи оптимално имунната система, можем да си помогнем с имуномодулатори, които регулират имунната система. Това означава, че те стимулират работата на имунната система по време на инфекция или успокояват прекалено активната имунна система в случай на респираторни алергии. Имуномодулатори са биологично активните полизахариди от естествен произход (напр. бета-глюкан), за които е научно доказано, че имат имуномодулаторен и антиалергичен ефект. В природата има няколко естествени източници на бета-глюкани – можем да ги открием в определени бактерии, маята, водораслите, зърнените храни и гъбите. Бета-глюканите, които се използват за стимулиране на имунната система, най-често се изолират от гъби (напр. плевран, лентинан, грифолан).

В природата има няколко естествени източници на бета-глюкани – можем да ги открием в определени бактерии, маята, водораслите, зърнените храни и гъбите.

Литература

1. Hesselmar B. in sodelavci, 2013. Pacifier cleaning practices and risk of allergy development. Pediatrics, 131(6):e1829-37.
2. Rook G.A.W. in Brunet L.R., 2005. Microbes, Immunoregulation, and the Gut. Gut, 54(3): 317-320.
3. Rook G.A.W. in sodelavci, 2013. Microbial “Old Friends”, immunoregulation and stress resilience. Evolution, Medicine and Public Health, 2013(1): 46-64.
4. Bloomfield S.F. in sodelavci, 2016. Time to abandon the hygiene hypothesis: new perspectives on allergic disease, the human microbiome, infectious disease prevention and the role of targeted hygiene. Perspectives in Public Health, 136(4): 213-224.
5. Jesenak M. in sodelavci, 2013. Anti-allergic Effect of Pleuran (β-glucan from Pleurotus ostreatus) in Children with Recurrent Respiratory Tract Infections. Phytotherapy Research, 28(3): 471–474.
6. Jesenak et al. Immunomodulatory effect of pleuran (β-glucan from Pleurotus ostreatus) in children with recurrent respiratory tract infections. Int Immunopharmacol. 2013 Feb;15(2):395-9
7. Vannucci L. in sodelavci, 2013. Immunostimulatory properties and antitumor activities of glucans. International Journal of Oncology, 43(2): 357-364.

Изберете правилния продукт за вас

Defendyl® не бива да се приема от болни с присадени органи. Болни, приемащи имунопотискащи лекарства, могат да вземат Defendyl® само след консултация с лекар.

Не превишавайте препоръчаните дневна доза. Хранителната добавка не замества балансираното и разнообразно хранене.